| Я | БЪЛКО, златна ябълко, | Ô | POMMIER, ô pommier doré, |
| ябълко, дърво хубаво ! | ô pommier, ô bel arbre ! |
| Израстнала е ябълка | Un pommier poussa |
| средье ми гора зелена. | au milieu du bois vert. |
| 5 | Под ябълка ми седяха | Sous le pommier étaient assis |
| мома и момък хубави | une belle fille et un bel homme |
| и си ябълки думаха : | et ils disaient au pommier : |
| « Ябълко, златна ябълко, | « Ô pommier, ô pommier doré, |
| ако се двама ний вземем, | si nous nous marions tous les deux, |
| 10 | да се, ябълко, подмладиш | puisses-tu te rajeunir, ô pommier, |
| от върха дор до корена. » | de la cime jusqu’à la racine. » |
